Възникване и дейност на читалище "Христо Ботев"- град Рила

Новите политически, икономически, обществени и културни условия, създадени след Освобождението на България от османска власт през 1878 г., радикално променят необходимостта и основата за съществуването на Читалището като институция. Решаването на Националния въпрос, създаването на собствена държава, на национални политически и най-вече на образователни и културни институции, като че ли намаляват значението на Читалището. Имайки предвид, че Възрожденското читалище е едно от средищата за модернизация на българското общество, в Следосвобожденския период на идеологически пристрастия, читалищните дейци са привърженици на родното и традиционното. Те пледират за Читалището, като защитник на традиционните български ценности и добродетели, като огнище на самобитна национална култура и училище за възрастни хора. Докато, преди Освобождението, Читалището има модернизиращи функции, през Следосвобожденския период, то е по-скоро крепител на традицията и патриархалните ценности. След 1878 г. сред българската интелигенция се заражда силна просветителска вълна, повлияна от руското народничество. Българската интелигенция счита, че е необходимо просвещение на народа, като се започне от всекидневния бит и се стигне до политическото възпитание и насаждане на гражданските добродетели. Все по-ясно става, че само държавните усилия не са достатъчни в тази насока. Започва да се усеща, че именно старите читалища чрез своите библиотеки и сказки, могат да спомогнат за самообразованието на народа. В резултат на това, в почти замрелите читалища започват да се организират ред беседи, целящи “просветлението и доброто на закъснелия в своето развитие български народ”. Настъпва нов ентусиазъм и стремеж към възстановяване на читалищната дейност. На места където няма изградени читалища започват да се изграждат такива. Този ентусиазъм засяга и с. Рила. /за повече информация/

Мандат 1993-2006 /вижте тук/

Мандат 2006-2009 /вижте тук/

Мандат 2009-2012 /вижте тук/

Мандат 2012-2015 /вижте тук/