Графичното и цветно изображение на символа на Община Рила са одобрени с Решение №250/03.06.2002г.на Общински съвет, Община Рила. Гербът на Община Рила се състои от два главни елемента – ЩИТ И КОРОНА.                                  

ЩИТ 

Наричан още „егида” – защита, щитът, символизиращ геройство и защитата на града от беди, заема основно място в герба. За негова форма е избарана форма, типична за гербовете, използвани от славянските народи – прамоъгален с елегантно извита и леко заострена долна част. Щитът е разделен на четири части, в които са поместени хералдическите фигури, символизиращи Община Рила вода, растения, планина и храм.

вода - водата символизира цялата съществуваща потенциалност, вечността и човешкото безсмъртие, вечното движение и промяната в света. Директните препратки тук са към река Рилска, дала своя вековен отпечатък върху целия ландшафт на Общината, реката, която тясно е свързана с поминъка на хората от този район.

Графично реката (както и всички останали хералдически символи,които ще бъдат разгледани по-късно) е решена крайно стилизирано, в съвременен дух, което е напомняне, че водите на река Рилска са свързани с научно – техническите постижения на рилчани – водите на реката задвижват турбините на една от първите ВЕЦ в България, а регионът е един от първите електрифицирани в страната.

растения - растенията като цяло символизират силата и кръговрата на живота. В герба на Община Рила растенията са крайно стилизирани и от една страна напомнят на тютюневи листа, където тютюнът се разглежда като един отосновните поминъци в района, а от друга страна представляват стилизирани дървета – символ на плодородието на района и неразривната връзка на Община Рила с природата.

планина - планината като символ на център на света е също основен хералдически елемент в герба на Община Рила. Символ на вечността, постоянството и твърдостта, планината тук има конкретно име – Рила планина, което прави още по – тясна връзката между Община Рила и планината, в чието подножие е разположена.

храм - храмът е четвъртият и може би най – важен в духовно отношение хералдически символ в герба. Храмът като център на духовния свят, земното обиталище на божествеността, е най – високото място в духовен и физически план в дадена местност. Храмът, олицетворяващ религиозното взаимоотношение между хората и боговете, тук има конкретно име – Рилски манастир. Разположен в пределите на Общината, Рилският манастир е символ на християнската духовност не само за Община Рила, но и за цяла България.

Връзката между гр. Рила и Рилския манастир се подсилва и от Алекси Рилец - майсторът родом от Рила, взел важно участие в строежа на манастира.

В графично отношение храмът е най – детайлно разработения символ от герба – от една страна –достътъчно условен, за да не се конфронтира с останалите символи от герба, а от друга страна- достатъчно детайлизиран, за да бъде разпознаваем именно като Рилския манастир. За това допринася образът на уникалната Хрельова кула. 

КОРОНА                                                   

Короната, означаваща крепостта, завършва герба. От една страна короната символизира властта, мощта, силата на Общината, а от друга страна това е именно Хрельовата кула, правеща връзката между града и храма, между светското и християнското, между земното и духовното.

Тук идва мястото да се отбележи съществуната роля на числото 3/три/, около което е изграден гербът. Числото 3 символизира творческата сила, движението напред, символ на понятието”всичко”. Три е числото цялото – в него се съдържа начало, среда и край. Още символизира тройната природа на света – небе, земя, вода; тройната природа на човека – тяло, душа и дух...

В короната трите кули, освен че според хералдиката означават град /община/ с под 100 000 души, те кореспондират с трите кули от Хрельовата кула, с трите купола с по три прозореца от храма, трите християнски кръста, трите върха на планината, трите растения, трите вълни на водата-всичко това, пречупено през идеята за християнското триединство – Отец, Син, Свети Дух.

Хералдическите символи в герба имат и много здрава вербална връзка – Община Рила, Рилски манастир, Рила планина, река Рилска, Рилското корито...

ЦВЕТОВЕ

злато - цветът на конструкцията на герба – свещен метал, символ на висша ценност и интелект.

бяло - бялото, като основа на две от частите на щита и на короната,е символ на истината, на светлината, въздуха и раждането на новия живот.

светлосиньо - светлосиньото от знака на водата е символ на човешкото безсмъртие.

жълто - символ на слънцето и живота.

зелено - символ на живота на земно равнище-хлорофилния живот, плодовитост, младост и сила.

пурпурночервено - цветът на триумфиращите, на първите служители на държавата, символ на достойнство и справедливост.

Името на град Рила е изписано с тъмносини букви в короната на герба. Шрифтът е полусветъл, по- скоро строг, с колони, завършващи под лек наклон. Тъмносиният му цвят е символ на човешкия дух, реещ се над хаоса.

http://grad-rila.nit.bg/

Процедури по чл.14, ал.4 от ЗОП (Публични покани)

Сключени договори за обществени поръчки по ЗОП

Процедури по PRAG

Архив

Покана за представяне на оферти в обществена поръчка с предмет: :ДОСТАВКА НА КОМПЮТЪРНА ТЕХНИКА, НЕОБХОДИМА ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕТО НА УСЛУГИ ПО ПРОЕКТ "ИНВЕСТИЦИИ ЗА БЪДЕЩЕТО" - ГР. РИЛА

Покана за представяне на оферти в обществена поръчка с предмет: "ДОСТАВКА НА ОБЗАВЕЖДАНЕ, НЕОБХОДИМО ЗА ПРЕСТАВЯНЕТО НА УСЛУГИ ПО ПРОЕКТ "ИНВЕСТИЦИИ ЗА БЪДЕЩЕТО" - ГР. РИЛА"

Покана за представяне на оферти в обществена поръчка с предмет: "ДОСТАВКА НА СТРОИТЕЛНИ МАТЕРИАЛИ ЗА НУЖДИТЕ НА ДЕЙНОСТИ ПО БЛАГОУСТРОЯВАНЕ НА ОБЩИНА РИЛА, СЪГЛАСНО ОДОБРЕНА КОЛИЧЕСТВЕНА СМЕТКА"

Приложение:

             1. Покана с изх. №УС-04-09000092/30.10.2013г.

             2. Образци на документи, необходими за попълване на оферта

Община Рила е разположена в Западна България,в югоизточната част на Кюстендилска област.Територията й заема част от средна и югозападна Рила планина и нейните подножия. Общата и площ  е 364 кв. км.

Административен център на общината е град Рила, в състава на общината са включени и останалите населени места- с.Падала, с.Смочево, с.Пастра,и населено място Рилски манастир.

На Изток общината граничи с община Самоков и община Белица, на Запад с община Кочериново и община Бобошево,на Север с община Дупница и община Самоков, на Юг с община Благоевград и община Разлог.

Като селище гр.Рила има многовековна история, която води началото си от края на ІІ-началото на ІІІ век.На територията на град Рила са открити останки от антично селище с надписи на гръцки език от края на ІІ - началото на ІІІ век, основи на сгради, битова керамика, гробница зидана с тухли и други.

Първото известно наименование на селището е Спортела и се е намирало на територията на днешния град и хълма – западно от него.Принадлежало е към територията на Пауталия/дн.Кюстендил/.

Данни за следващото наименование на Рила- РОЛИГЕРА като кастел, възстановен през VІ век дава Прокопий.

В дарствената грамота на Иван Шишман от 1378 година се споменава селище с името Дриска, което вероятно се отнася за Рила.Официално Рила се споменава през ХІV век, като феодално владение на Рилски манастир в царствените грамоти на български владетели.

Сведение за Рила под името Ирлие има в турските регистри от 1576 година.
Рила е входната врата за Рилски манастир. В историческото развитие на селището е безспорна ролята на Рилски манастир, датиран от Х век-векове наред огнище на просвета и култура, пазител на българският национален дух и на българската книжнина.

В духа на традициите земите тук да бъдат поставени под защитата на закона през 1966 година най-дълголетните и ценни гори около манастира са обявени за защитена местност. През 1983 година Организацията на обединените нации за образование наука и култура/ЮНЕСКО/, включва Рилския манастир в списъка на световното културно наследство. 

Основни предприятия на територията на Общината 

ВЕЦ „Група Рила” – производство на електроенергия
„Рила СНМ”ООД – метални изделия
Сдружение „Рила Експерс ” ООД– транспортни превози
СД”Етиком и Наков и сие” – строителство
„Рила Лес”ЕАД – дърводобив
ДСГ”Рилски манастир” – лесовъдство

Най – голямото структуроопределящо предприятие в Общината е „Рила Текс”ООД- предприятие за производство на дамска конфекция.

В гр.Рила място в банковия сектор и банковото обслужване имат:
Банка ДСК,”СИБАНК”,”Уни Кредит Булбанк”.

От м. септември 2007г. в с. Смочево, община Рила започва да функционира винарска изба MediValley управлявана от „Българско вино” ООД. Избата разполага с приблизително 400 декара собствени лозови масиви от сортовете Каберне, Мерло, Шардоне и Траминер. Изба MediValley има амбицията да  построи за своите посетители музей и дегустационна зала. Това е една сериозна заявка за бъдещото развитие на винен туризъм в региона.

На територията на община Рила се намира част от първата цялостна хидроенергийна каскада в България – ВЕЦ група Рила на  Българско акционерно дружество „Гранитоид” АД.

Пътната мрежа на територията на общината е с обща дължина 65,8 км.
В община Рила функционират едно общинско училище – СОУ и една общинска детска градина – ОДЗ.

Здравното обслужване на населението в община Рила се осъществява от:

•     Филиал за спешна медицинска помощ, гр. Рила
•     Аптеки – 2 бр.
•     Хоспис

На територията на общината осъществяват практика 2 общопрактикуващи лекари, педиатър и 3 стоматологични практики.

Общината попада в континенталната средиземноморска зона. Климатът е планинския на умереноконтиненталната зона.

Централна река на територията на общината е р. Рилска с обща дължина 51 км. с водосборна площ 359 кв. км. Най-голям проток на р. Рилска е р. Илийна с дължина 16 км. и събираща водите на реките Мермерица, Радовица и Краварско дере.

На територията на общината попадат 28 планински и високопланински езера, най-големите, от които са циркусни и имат ледников произход. Най-значими за водния баланс на територията на общината са Горно и Долно Рибни езера, Смрадливото езеро, Синьото езеро, Черното езеро, Дяволски езера, Манастирски езера и Сухото езеро. Тук  се намира Резерват “Риломанастирска гора” обявен през 1986 г., с площ 3 676 хка.  Той е част от горската територия със средна възраст на повечето дървесни видове над 160 год. като горите от бор, бук и мура са на повече от 200 а отделни дървесни видове достигат до 300 години.

На територията на общината се намира и Природен парк „Рилски манастир” – един от най-големите природни паркове в България. ДПП „Рилски манастир” се намира в гр. Рила, ул. „Бенковски” 2. Природен парк „Рилски манастир” е обявен през 2000г. Общата площ на парка е 25 253.2 ха, от които 8 883.2 ха са високопланински пасища, а останалата част е заета с гори.

Един от най-значимите паметници на културата на територията на община Рила е Рилски манастир. Той е изграден на границата между Северозападна и Средна Рила в долината на Рилска река, при вливането й с р. Друшлявица. Основан е през Х в. от Св. Иван Рилски. Заема площ от 8 000 кв.м. През 1335г. манастира е изграден на сегашното му място от Протосеваст Хрельо Драговол. Оттогава е останала само Хрельовата кула. През първата половина на ХІХ в. в продължение на 30г. е изграден в сегашния си вид от майстор Алекси от гр. Рила. В Рилския манастир могат да се видят главната църква, историческия музей, етнографската сбирка, картинната галерия, Хрельовата кула, магерницата, музей „Манастирско стопанство, както и четирите църкви в близост до манастира. Стенописите са рисувани през 1840-1872г. от едни от най-големите възрожденски автори. Ще се откроят имена като Захари Зограф, Димитър Зограф, Коста Вальов  и т.н. В манастира са учили просветни дейци като Софроний Врачански , Неофит Рилски, Неофит Бозвели, екзарсите Антим и Йосиф. В музея се съхранява прочутия Рафилов кръст , изработен в продължение на 12г., както и  Хрельовата надгробна плоча. В библиотеката на манастира са запазени 134 ръкописа от ХV – ХІХ в., старопечатни книги и документи, както и хрисовула на цар Иван Шишман, султански фермани и др. Рилския манастир е обявен за национален паметник на културата през 1961г. За изложението на ЕКСПО 70 в Токио е възпроизведена трайно Магерницата като архитектурен уникат. През 1976 година Рилският манастир е обявен за национален исторически резерват, а през 1980 година е удостоен с наградата “Златната ябълка” на ФИЖЕТ. През 1983 година е обявен от ЮНЕСКО за паметник на световната култура.

Хилядолетната история на Рила и района от античността до най-нова време е съхранена в музейна сбирка в град Рила. Музейната сбирка е от общ исторически характер.В нея е съхранено богатото културно- историческо наследство на Рила от античността до най – ново време.

Общината се гордее и с една скала наречена „Кръста”. Рилчани я свързват с името на чудотвореца Св. Иван Рилски. Носи се легенда, че той е преминал през това място, за да намери убежище в планината. Ето какво гласи и самата легенда:

          „… Няколко души излезли в планината за лов. Те не могли нищо да убият, а от ходенето били изморени и гладни. Случайно намерили в една пещера старец с дълга бяла брада и го помолили за храна. Това бил Свети Иван Рилски, техен съселянин който те не могли да познаят.
          Старецът им предложил хляб и ги поканил на каменна софра. Те яли, яли, а хлябът стоял цял целеничък. Зачудили се каква е таз работа. Отишли в селото и разказали на селяните всичко за срещата с белобрадия старец. Тогава около тридесетина души се въоръжили кой с каквото завърне и отишли да гонят дявола из гората. Защото цялата работа им се виждала необикновена, дяволска работа. Свети Иван ги видял и побягнал в планината. Скоро селяните го заобиколили, но светеца се превърнал в птичка и селяните го видели кацнал на голямата скала над село Рила. Там Свети Иван Рилски забил кръст от благодарност към Бог, че го е спасил от селяните.
Но там го заобиколили чавки и гарвани и той ги проклел. Оттогава от скалата „Кръста” нагоре към манастира и до днес няма да се видят ни чавки, ни гарвани.”

Друга легенда за Св. Иван Рилски гласи следното:
          „Св. Иван бил роден в с. Скрино. Там он се пазарил говедар и му дали едно шарено теле. Като пошел да го пасе и стигнал до сегашното село Смочево, смочевци заклали телето и св. Иван ги прокълнал да не куртолисвая от змии и гущере, а най-вече от смоци. Затова селото го викат Смочево. Оттам св. Иван се обърнал на орел и прелитнал къде Рила. Като стапнал на скалата Кръсто, ногата му се отбележила и сега на задната част има човешка стъпка. От скалата слезнал на пътеката, а там текло вода. Он се умил у нея и благословил да изцерява ората.Оттам литнал на Орлица и затова мястото се нарича Орлица. После се преселил у Рилската пустиня при днешните постници. Там заживял постнически свет живот.”

През 2008г. Доц.д.н.к. Васил Марков направи впечатляващо разкритие за местността „Кръста” в гр. Рила. В своя труд, озаглавен „Древно тракийско наследство от община Рила” говори за тракийски археологически, езикови и фолклорни артефакти, които днес са се превърнали в свети места за християнската епоха. Особено внушителни са скалните мотиви в местността „Кръста” обсипани със строителна керамика от предримската и късноантичната епохи и фрагменти от архитектурна сграда, част от тракийското светилище, разположено на вкопана скална площадка. Направените разкрития сочат, че в местността „Кръста”, по времето когато гр. Рила е носил римското име Спортела, тракийски жрец е извършвал своите ритуали, като например жертвоприношения в знак на почит към тракийската богиня майка - Кибела и богът на подземното царство – Залмоксис.

Според проф. Марков, светилището е разположено непосредствено до гр. Рила. Сакрализирани са импозантните  естествени скали, от двете страни на Рилска река. Става въпрос за най-западната скала, наподобяваща силует на конник -  „Конникът” и за още една скала - с името „Пчелата”. Върху нея, професора твърди, че е оформена неголяма четириъгълна скална площадка, частично вкопана от запад и юг. Пчелата, той свързва с източно-средиземноморските митологии, включително и в древнотракийската с Великата богиня – майка. Разглежда я като типичен медиатор /митологичен посредник/ между световете, познат ни най-рано от древната малоазийска хетска митология във връзка с оттеглянето, откриването и завръщането на богът на плодородието Телепину и наследен в нея от прединдоевропейската, хатска митология.

Там е открил находища на  Фрагментираната антична строителна керамика, сочеща, че е „съществувала архитектурна сграда – част от светилището. Силната ерозия, продължила хилядолетия е унищожила почти напълно културния пласт както тук, така и върху цялата сакрална територия.”.

Регистрирани и осъществяват дейност три читалища: ОНЧ “Хр. Ботев” в град Рила, читалище “Хр. Ботев” в с. Смочево и читалище “Св. Иван Рилски” в с. Пастра.

На територията на Община Рила функционират следните места за настаняване и хранене Самостоятелни стаи Лябка Бояджиева, Семеен хотел „Кентавър”,  Самостоятелни стаи- Емил Самоковски, Самостоятелни стаи- Снежана Петрушова, Къща за гости „Иво” ,Ресторант “Елхите”, гр. Рила, Кафе-аператив”Джовани”, гр. Рила, , ЕТ”Васил Чергарски”, гр. Рила, Кафе-аператив”Беби”, гр. Рила, Заведение за бързо хранене Ет ”Стефан Мездралийски”, гр. Рила.